инсулинозависим захарен диабет (insulin-dependent diabetes mellitus)

Формално название на захарен диабет тип 1.

(impotence)

Невъзможност или непълноценна ерекция по време на полов акт. Нарича се още еректилна дисфункция.

(immune system)

Защитната система на организма срещу бактерии, вируси и “чужди” вещества.

(immunosuppressant)

Вещество, което подтиска нормалните имунни реакции на организма. Тези лекарства се дават на пациенти с трансплантация на органи, за да се предотврати отхвърлянето на транспланта или при автоимунни заболявания.

(body mass index - BMI)

Мерна единица, използвана за оценка на съотношението на телесно тегло към ръст; използва се за оценяване на това дали теглото е наднормено, поднормено и нормално.

Изчисляване на BMI: Разделете телесното тегло (в килограми) на ръста (в метри), на степен. BMI=кг/м²

При стойности на индекса, по-ниски от 18.5 – теглото се смята за по-ниско от нормалното. При BMI от 18.5 до 24.0 се приема, че теглото е в нормални граници и не е опасно за здравето. За стойности от 25.0 до 29.9, теглото се определя като наднормено. При хора с BMI над 30,0 се смята, че рискът от здравословни проблеми е особено висок.

(injection site rotation)

Смяна на местата на инжектиране на инсулина по или обратно на часовниковата стрелка с цел да се профилактира образуването на липодистрофия.

(injection sites)

Обичайните места на инжектиране на инсулина в тялото.

(injection)

Вкарване на течни медикаменти или храни в тялото, посредстом игла и спринцовка (инжектиращо устройство). Диабетиците използват къси и тънки иглички, с които инжектират инсулина в подкожната тъкан, от където най-добре се резорбира.

(incontinence)

Загуба на възможността за задържане на пикочния мехур или ануса. Настъпва спонтанно, неволево изпускане на урина и/или изпражнения.

(insulin)

Хормон, който подпомага използването на глюкозата от организма за енергийни нужди. Произвежда се от бета-клетките на панкреаса. Когато тялото не може да произвежда инсулин, той се внася посредством инжекция или инсулинова помпа.

(glargine insulin)

Инсулин със забавено действие. Започва да понижава кръвната захар след около 1 час след инжектирането му и продължава да действа между 22 и 26 часа.

(insulin adjustment)

Определяне на количеството инсулин, което трябва да се внесе в организма, в зависимост от различни фактори като хранителен и двигателен режим, моментни нива на кръвна захар, инфекциозни болести и др.

(insulin shock)

Виж Хипогликемия.

(insulin pen)

Устройство за инжектиране на инсулин, което наподобява мастилена писалка. Зaрежда се с еднократни пълнители с инсулин. Съществуват и еднократни инсулинови писалки.

(insulin pump)

Устройство за доставяне на инсулин на организма с размерите на тесте карти, което се носи на колана или в джоба. Свързано е с тънка пластична изкуственa тръбичка, която завършва с игличка, поставена в подкожието. Този, който използва устройството може да го настрои да подава в изключително малки дози инсулин, който да покрие базалните дневни нужди на организма. Помпата отделя и болус дози инсулин, когато кръвната захар се повиши (след хранене или при инцидентно високи стойности), което също се програмира от ползвателя й.

(implantable insulin pump)

Малко устройство, разположено в организма, изпълняващо функцията на помпа нa инсулин. Регулира се дистационно от ползвателя. Може да се програмира.

(insulin reaction)

Виж Хипогликемия.

(insulin resistance)

Организмът не може да отговори на инсулина, който произвежда. Най-често се среща при хора със затлъстяване, високо кръвно налягане и високи стойности на мазнините в кръвта. Това са основните причини за появата на захарен диабет тип 2.

(insulin receptors)

Белтъчни молекули по повърхността на клетките, които свързват инсулина от кръвта и едва тогава се отключват каналите, по които глюкозата навлиза в клетките.

(insulin-dependent diabetes mellitus)

Термин, използван за захарен диабет тип 1.

(insulinoma)

Тумор, произхождащ от бета-клетките на панкреaса. Произвежда допълнително инсулин и по този начин води до спонтанни хипогликемии.

(intensive therapy)

Лечение на диабета, при което кръвнозахарните стойности се поддържат максимално близо до нормалните, чрез често инжектиране на инсулин (>3/24ч) или чрез инсулинова помпа. Включва още: уточняване на дозите на допълнителните медикаменти, хранителния режим и двигателната активност.

(intermediate-acting insulin)

Вид инсулин, който започва да понижава кръвната захар в рамките на 1-2 часа след инжектирането му и проявява най-силно действие между 6-12-ия час, в зависимост от вид.

(intramuscular injection)

Инжектиране на течно вещество в мускул, посредством игла и спринцовка. При хипогликемия по този начин се поставя глюкагона.

(inhaled insulin)

Експериментално лечение, изразяващо се в прием на инсулин посредством вдишване от портативно, специално пригодено за целта устройство.